DarkShadows

One forum of magic
 
ИндексPortale*КалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Приятелите ни
Съб Фев 23, 2013 1:01 am by Елена Гилбърт

» Рекламирайте тук
Съб Фев 23, 2013 1:00 am by Елена Гилбърт

» Искам да сменя
Съб Фев 23, 2013 12:58 am by Елена Гилбърт

» Търся си другарче за миналото?
Вто Фев 19, 2013 12:19 pm by Thor

» Статуята на плачещия ангел
Нед Фев 17, 2013 2:06 pm by Aleksia.

» Сънят на Арън с Клеопатра (+18)
Вто Яну 01, 2013 1:40 pm by Клеопатра

» ТЕМА...................
Чет Дек 27, 2012 5:24 pm by zahir.

» Арт Кафето
Пон Окт 08, 2012 10:47 pm by Клеопатра

» ДА ПИТАМ ХД
Сря Сеп 26, 2012 8:08 am by Клеър Грей

Гласувайте за нас.
BGtop Гласувай за мен в BGTop100.com
Top posters
Aries.
 
Елена Гилбърт
 
Катрин Пиърс
 
Madison Miller
 
Aphrodite
 
Клеопатра
 
Bryan Bastard
 
Katniss Goldlion
 
Charlotte Petrova.
 
Dean Winchester
 
~* Екипът ни *~
Админи: Елена: Арес: Мелиса: Moд: Али

Share | 
 

 Във гората

Go down 
АвторСъобщение
Катрин Пиърс
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 870
Points : 980
Reputation : -1
Join date : 10.06.2012
Age : 20
Местожителство : In my Dark World

ПисанеЗаглавие: Във гората    Пет Юни 15, 2012 2:46 am

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://dark-shadows.forumativo.com
Деймън Салватор
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 119
Points : 128
Reputation : -1
Join date : 15.06.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Във гората    Вто Юни 19, 2012 12:51 am

Карах си Камарото. Кабриото беше смъкнато и вятъра вееше косите ми. Всичко беше спокойно. Шофирах по улиците, като усещах спокойствие.. беше твърде спокойно, което щеше да рече, че нещо не е наред. Докато се движех с около седемдесет мили в час долових миризма. Натиснах спирачките и гумите запищяха. След около петдесет метра колата спря. Отворих врата и слязох от колата. Огледах се и помирисах. Идваше някъде от гората. Оставих Камарото си на пътя и тръгнах към гората. Вървях бавно и с човешка скорост. Не използвах никакви мъмбо джъмбо вампирски работи. Просто усещах много позната за мен миризма. Крачех бавно и знаех, че се приближавам. Накрая я усетих. ОСТРА МИРИЗМА НА КРЪВ. Извадих телефона си и набрах шериф Форбс:
-Хей, Лиз. Извинявай, че звъня в този час, но в момента съм в гората и.. намирисвам убийство. Просто исках да съобщя, но и.. трябва да видиш това.. - след тези думи и затворих и се доближих до трупа. Беше мъж, на около тридесет.. облечен с тениска и дънки.. и кол в сърцето... какво значеше това? Дали е вампир.. Клекнах до него и го огледах.. не.. не беше вампир, но.. беше убит, като вампир.. какво ли ставаше? Огледах се и преглътнах, а след това зачаках.. зачаках да дойде полицията.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sheriff Liz Forbes
Ловец
Ловец
avatar

Брой мнения : 72
Points : 86
Reputation : 0
Join date : 18.06.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Във гората    Вто Юни 19, 2012 1:09 am

Спях спокойно за пръв път от месеци, когато телефона ми отново започна да ме побърква. Вдигнах и измънках в знак на слушане, когато чух как Деймън започна да ми говори някакви неща и преди да каже къде точно се намира, просто ми затвори телефона. Това беше типично за него и винаги пропускаше малките подробности като това, че не мога да обиколя цялата гора за 5 минути като него, а и не мога да го търся цяла вечер с полицейската кола … гората не беше никак малка.
Все пак станах и започнах да слагам униформата си, като звъннах на няколко хора, които бяха на смяна в участъка. Щом ми се обаждаше той, значи беше нещо от нашата работа и не можех да взема с мен който и да е. Реших да мина през главния път и ако не го видя никъде или ако поне не видех колата му, тогава щях да му мисля.
След по-малко от десет минути патрулката беше пред дома ми и се измъкнах тихо, надявайки се да не събудя Каролайн, която всъщност дори не беше в стаята си. Осъзнах това, чак когато минах да затворя вратата й, но сега няма време за нея и по-късно щяхме да се разправяме. Качих се в колата, като тръгнахме към гората и не след дълго намерих колата на Деймън. Да … определено забравяше подробностите като тези, че аз не можех нито да го надуша, нито да го чуя.
- Деймъъън – извиках силно и извадих оръжието си за всеки случай, като през това време го набирах и държах телефона до ухото си със свободната си ръка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Салватор
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 119
Points : 128
Reputation : -1
Join date : 15.06.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Във гората    Вто Юни 19, 2012 1:21 am

Докато седях клекнал до трупа чух патрулката. Познах я по бобоченето на двигателя. След малко чух как шерифката ме извика и тръгнах със супер скорост към нея, а точно когато бях зад нея тя ме набираше. Усмихнах се и казах:
-Ало - още преди да е звъннал телефона ми. След това се чу мелодийката на Within Temptation - All i Need. Щом я чух се усмихнах доволно и казах:
-Здравей! - след което преминах край шерифката и застанах така, че да сме лице в лице с нея. Видях я. Беше изморена от работа и безсъние. Изведнъж се осъзнах:
-На там.. така де.. ела.. ще те заведа до трупа - и й обърнах гръб, като тръгнах, но точно преди да продължа допълних:
-Съжалявам, че те събудих. - след тези думи преглътнах и закрачих бавно, като използвах телефона си, за да света. Не че ми трябваше светлина, по-скоро за Лиз. Обърнах се и я погледнах, като казах:
-Внимавай.. тук има дупка - и посочих една в земята. След като я прескочих и подадох ръка, за да и помогна и реших да си поговорим:
-Лиз. Как си? - и закрачих, като чух че и тя ме последва.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sheriff Liz Forbes
Ловец
Ловец
avatar

Брой мнения : 72
Points : 86
Reputation : 0
Join date : 18.06.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Във гората    Вто Юни 19, 2012 1:55 am

Ужасно много се стреснах, когато Деймън изскочи от нищото и ме уплаши както винаги, но той май го намираше за забавно. Отправих му един скастрящ поглед, но той не ми обърна много внимание, а просто тръгна пред мен, като ми се извиняваше, че ме е събудил. Е … това беше излишно, защото искам или не, ми се налага да ставам и по това време … все пак това ми беше работата.
Тръгнах мълчаливо зад него, защото очевидно все още не беше приключил с говоренето, а аз се опитвах да стъпвам внимателно. Беше прекалено тъмно и слабата светлина от телефона му не ми помагаше, а реших да оставя единственото фенерче, което беше в колата, на двамата полицаи. Що за умници … да вземат само едно, след като им обясних, че отиваме в гората. Надявах се само нещо да не ги изяде, докато се върна.
- Добре съм – казах най-накрая, след като Деймън спря да говори, но веднага видях скиптичния му поглед и побързах да повторя – Деймън, радвам се, че се интересуваш как съм, но истината е, че съм много добре. Каролайн е повече от идеално тези дни, а мен не ме интересува нищо повече. Искам само да я виждам щастлива и дори мисля да не й вдигам огромен скандал, че когато минах покрай стаята й, за да изляза преди малко, нея я нямаше никаква.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Салватор
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 119
Points : 128
Reputation : -1
Join date : 15.06.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Във гората    Вто Юни 19, 2012 2:06 am

Погледнах Лиз и казвам:
-Еми надявам се да не и вдигаш скандал въобще.. не е убивала хора, не се е занимавала с престъпни дейности. Дори пие от моята крадена кръв.. - след тези думи се обърнах и казах:
-Ето го.. - посочих трупа който беше пред нас. Извадих запалта си и се опитах с нея да осветя, но не се получи. Направих една физиономия и казах:
-Чакай.. сетих се.. - използвах светкавицата на телефона си, която светеше повече от дисплея и казах:
-Изненада.. човек убит с кол в сърцето.. - след тези думи погледнах Лиз, като клекнах до трупа и попитах:
-Е? Как ти се струва? Нещо странно около това.. - и я загледах, като очаквах да чуя теорията й. Тя винаги е била по мисловната дейсност, а аз по действието без да мисля.. за това всички ме мислеха за идиот, но.. такъв е живота. Аз съм вампир, който прави каквото си иска и може би тя беше единствената ми приятелка..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sheriff Liz Forbes
Ловец
Ловец
avatar

Брой мнения : 72
Points : 86
Reputation : 0
Join date : 18.06.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Във гората    Вто Юни 19, 2012 2:19 am

Изслушах го какво ми каза, но не беше никак прав. Тя беше едва на осемнадесет и не можех да я оставя да върши каквото си пожелае. Не исках да се карам с нея, нито отношенията ни да се развалят, но това, че се превърна, не означаваше, че всичките правила вече не важат. Точно щях да му обясня, как седят нещата, когато той ми показа трупа и останах с леко отворена уста.
- Ами … като начало, ще започна да възпитавам дъщеря си както кажеш, когато оправиш отношенията си с брат си. Минали са близо 170 години, а на моменти дори не искате да се поглеждате, така че докато не изгладите това, аз се считам за по-успешен възпитател от теб – казах с лека усмивка, а по неговата разбрах, че е съгласен с мен – а за трупа … нямам никаква представа.
Наистина не знаех какво става, нито какво да направя. Не бях виждала подобно нещо и ми се искаше да знам какво става, но тогава го видях … кола беше на някой от съвета. Веднага клекнах на земята и взех телефона на Деймън, като осветих добре кола и щом го огледахме, двамата се погледнахме изненадани.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Салватор
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 119
Points : 128
Reputation : -1
Join date : 15.06.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Във гората    Вто Юни 19, 2012 2:31 am

Двамата си говорехме спокойно, но когато чух коментара й за това, че когато си оправя отношенията със Стефан тя ще ме слуша как да възпитава Каролайн се засмях. Наистина беше права. Точно, когато смятах да продължа разговора видяхме кола. Беше ми познат, но не можех да се сетя на кого е. Забих светлината на телефона си в него и го загледах любопитно. Изобщо ми беше излязло от главата. Погледнах Лиз, след това кола и се досетих. Досетих се, защото когато чух сърцебеинето й и видях изражението й разбрах, че тя знае на кого е. Погледнах я и казах:
-Лиз.. на кого е този кол? - и я загледах любопитно, като очаквах отговор, защото.. може би беше на някой, който и двамата познаваме и се надявах да ми каже, защото в момента изобщо не можех да се сетя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sheriff Liz Forbes
Ловец
Ловец
avatar

Брой мнения : 72
Points : 86
Reputation : 0
Join date : 18.06.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Във гората    Вто Юни 19, 2012 7:24 am

Огледах уплашено кола и видях, че Деймън забеляза това, но не се сети чий е. И аз не знаех с точност но имам много тесен кръг от заподозрени, чийто имена дори не исках да изричам, но доказателствата бяха на лице. Преглътнах шумно и се изправих, като обърнах гръб на Деймън и преминах нервно с ръка през косата си. Трябваше да му споделя … в един такъв момент нямаше на кого друг да кажа, освен на него.
- Някой от съвета – казах тихо и сякаш срама беше мой и ми се прииска да се скрия.
Вместо това се обърнах и го погледнах тъжно, изморено и изплашено. Какво щяхме да правим и как по дяволите щях да намеря виновника сред собствените си приятели. Познавах всичко до един и бях напълно сигурна, че никой от тях не би убил човек, най-вече по този брутален начин и да го зареже в гората, но очевидно и аз не знаех всичко.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Салватор
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 119
Points : 128
Reputation : -1
Join date : 15.06.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Във гората    Вто Юни 19, 2012 9:42 am

Стоях и оглеждах трупа, докато Лиз размишляваше, когато я чух. Изправих се и я погалих по рамото, като приятел. Усмихнах се и казах:
-Лиз.. не се притеснявай.. аз и Каролайн ще те пазим.. няма да позволим нищо да се случи на теб, а още по-малко ще позволя да се случи нещо на дъщеря ти. Все пак приятелите се подкрепят. - след тези думи се огледах и казах:
-Предлагам това да си остане между нас, защото ако някой разбере, че сме го надушили може да е опасно. - след тези думи се огледах и казах:
-Виж.. ако искаш тази вечер се прибери и говори с Карълайн, а аз ще се опитам да разбера или въобще да науча нещо и ще дойда да ти кажа. Имаш нужда от почивка.... ще ти дойде добре.. - след тези думи ръцете ми я хванаха и я накарах да ме погледне:
-Имаш ми доверие.. нали?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sheriff Liz Forbes
Ловец
Ловец
avatar

Брой мнения : 72
Points : 86
Reputation : 0
Join date : 18.06.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Във гората    Вто Юни 19, 2012 11:22 am

Погледнах Деймън с онзи мой тъжен и обезнадежден поглед, но нещо в мен ме караше да му вярвам. Беше направил толкова много за мен … за семейството ми и дори за Каролайн. Така и не разбрах, какво се беше случило с тях, преди да стане вампир, но щом тя ми казваше, че е добре, не исках да задълбавам. Това беше единственото, което някога ме беше притеснявало, но всичко друго ми казваше, че Деймън ми е помогнал много повече, от другите може в живота ми.
- Разбира се – казах тъжно и се опитах да се усмихна – а сега трябва да се погрижим за трупа. Ще кажем на другите, че е било вампир, за да не задават въпроси.
Започнах да раздавам заповеди, когато телефона на Деймън звънна и той се отдръпна от мен, отивайки някъде на страни, за да говори на спокойствие. Не казах нищо, а просто извадих една платняна салфетка, в която щях да увия кола. Извадих него с малко по-голямо затруднение, но за щастие палтото на униформата ми беше достатъчно голямо, че го скрих без затруднение.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Салватор
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 119
Points : 128
Reputation : -1
Join date : 15.06.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Във гората    Вто Юни 19, 2012 11:36 am

Лиз ми имаше доверите, така както аз вярвах на нея. Когато тя се зае с трупа видях, че ми звъни Каролайн. Вдигнах телефона, като се отдалечих. Тя ми говореше за някакъв... луд.. тогава ми каза, че е ловец. Това, което и казах беше веднага да се изнася от там. Сигурно той беше убил човека тук. Трябваше да се махне от там. Затворих телефона и се върнах при Лиз. Видях я и казах:
-Виж.. зарежи го.. аз ще се отърва от тялото, а ти ако искаш се прибери и виж дали дъщеря ти е в къщата, а аз ще дойда по-късно. Искам да поговоря с нея. Става ли? - и я погледнах, като подадох ключовете на колата ми и й казах:
-Ако искаш вземи моята кола. По-бързо ще стигнеш.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sheriff Liz Forbes
Ловец
Ловец
avatar

Брой мнения : 72
Points : 86
Reputation : 0
Join date : 18.06.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Във гората    Вто Юни 19, 2012 11:55 am

Не знаех какво става, но наистина нямах друг избор, освен да му се доверя и да тръгна към вкъщи. Сигурно беше говорил с Каролайн и искаше да се успокоя, че се е прибрала, но не взех колата му. Оставих му ключовете и казах, че ще се прибера с патрулката, а той да си свърши работата. И без това не ми беше много лесно да влача трупове насам натам.
След по-малко от двадесет минути бях вкъщи и видях Каролайн, но тя спеше, затова реших да направя същото. Съблякох се и си легнах, защото имах огромна нужда да поспя. Дори бях забравила, че Деймън спомена, че ще се отбие по-късно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Във гората    

Върнете се в началото Go down
 
Във гората
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
DarkShadows :: Градът :: Из горите и полята-
Идете на: